Премини към съдържанието

Крепостта Дръстър (Дуросторум)

Категория Замъци

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Крепостта се намира в област Силистра, в централната част на град Силистра. Намира се на 429 км от столицата София. От София до Силистра има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

 

ОПИСАНИЕ

Дръстър е средновековното име на днeшния град Силистра.  Градът възниква върху основите на древния античен град Дуросторум. Ранновизантийското укрепително съоръжение Дуросторум става ядро на средновековния град Дръстър. След покръстването на българите  се превръща в седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Градът е имал две крепостни стени – северна и южна.

 

ИСТОРИЯ

Ако следваме писмените извори (по-специално Прокопий Кесарийски) и археологическите реалности, цитаделата на Доростол-Дръстър е не само построена, но и проектирана от самия император Юстиниан Велики в началото на VІ в., като този архитектурен фортификационен шедьовър е сътворен в двореца му съвместно с един от висшите служители – силенциария Теодор. Благодарение на археологическите разкопки става ясно каква е била укрепителната система на средновековния град.

В крепостното строителство на Дуросторум – Дръстър засега се очертават три основни строителни периода. След разрушаването на късноримската крепостна стена (от IV в.), чиито основи са разкрити на дунавския бряг, успоредно и до нея през V-VI в. бил изграден нов, по-масивен зид с големи обработени каменни блокове по двете му лица и пълнеж от залети с червен хоросан камъни. Разкрита е северозападната ъглова кула с петоъгълна отвън и кръгла отвътре форма.

Градът е имал две крепостни стени – северна и южна. В самия край на западния сектор на южната стена през 2008 г. е проучена елипсовидна кула,

Ориентирана е юг-север, с дължина 9,80 м и максимална ширина 6,80 м. Частично субструкцията е разкрита на дълбочина 1,70 м, като чрез сондаж е установено, че достига до 2,95 м. От суперструкцията са запазени два варовикови квадра на височина 0,40 м, т.е. на кота 16,12 м. Субструкцията и тук е от средни полуобработени камъни. Ширината на стената е 3,90 м, а дължината е 7,90 м. Тя прави чупка в посока север-североизток и се свързва с петоъгълна кула №2 на южната крепостна стена. Проученият участък изцяло е в субструкция и е на кота 14,87 м. Чрез сондажи се установи, че фундаментът е запазен само в първите два  реда ломени камъни на хоросан. В този участък строителният материал е извлечен не само от суперструкцията, но и от субструкцията до най-долния ред, като стената се разкрива като негатив, запълнен със строителен трошляк и дребни бучки червен хоросан.[1]

Тази ранновизантийска крепостна стена след повдигането на терена с 0,60 м културен пласт е била поправена и към нея долепена новоизградена стена. От нея сега е запазен един къс с височина 4 м. Новата стена, която образува чупка и се явява продължение на ранновизантииския зид, също е градена с квадри по лицата и има пълнеж от камъни, залети с червен хоросан. Много от каменните блокове в тази стена са вторично използвани. Преустроена е била и разрушената ранновизантийска стена в югоизточния ѝ участък (навътре от дунавския бряг), след като теренът се повдигнал с 0,50 м. Към стената били долепени две правоъгълни кули, които фланкират отвън и отвътре прохода на новоизградената порта. Тя имала две врати – отвън падаща (катаракта) и отвътре двукрила. Стените на кулите, дебели 1,20 м, са изградени от големи квадри. От другата страна на портата вероятно е имало също такива две кули. По план, устройство и градеж тази порта не се различава от крепостните порти на Плиска и Велики Преслав, което означава че тя, както и възобновената стена край Дунава принадлежат на крепостта, изградена през Първото българско царство.

Дълго време след създаването на българската държава през 681 г. ранновизантийската крепостна стена в Доростол не е била обновявана. За това съдим по културния пласт с дебелина повече от половин метър, който не се натрупва за кратко време. Преустройството и надстрояването на разрушените крепостни стени са били извършени значително по-късно, най-вероятно през първата половина на IX в., когато напредналото в обществено-икономическото си развитие българско общество е могло да предприема монументални строежи, а държавата имала нужда от силни опорни точки на Дунава. Старобългарската керамика в посочения културен пласт свидетелства, че славяни и прабългари се заселили върху развалините на изоставения от старото му население Доростол. По време на нашествията през VI-VII в. населението на Доростол наистина е бягало от града. Във Варна е намерена плоча с надгробен надпис на доростолския епископ Дулкисимос, който се приютил и починал в тогавашния Одесос. В катедралата на град Анкона в Италия се пазят мощите на св. Дазий, на чийто саркофаг е написано, че са донесени от Доростол. Следователно бягащите местни жители отнасяли със себе си светините на града, които никога вече не били върнати, защото не се върнало и старото му население.[2]

 

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Крепостта е била център на античния град Дуросторум, на средновековния Дръстър, след покръстването на българите  се превръща в седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Крепостта е била цитаделата – своеобразен военностратегически център на античния град Дуросторум, на средновековния Дръстър и късносредновековна Силистра между ІV – началото на ХІХ в.

 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Крепостта Дръстър (Дуросторум) се намира на открито и е със свободен режим на посещение.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Археологически обект


 

[1] Academia.edu <http://www.academia.edu/8787658/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B1%D1%80%D1%8F%D0%B3_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0_The_Roman-Byzantine_castellum_of_Durostorum_Dorostol_on_the_bank_of_the_Danube_in_Silistra_._%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_1_2013_c._52-70> (28.04.2018)

[2] Trakia-tours.com <http://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D0%B4%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80/> (24.04.2018)