Премини към съдържанието

Манастир Платарещи

Категория Храмове

ОПИСАНИЕ

Манастирът Платарещи е православен манастир под каноничното подчинение на епископа на Слобозия и Кълъраш. Манастирът е основан от влашкия княз Матей Басараб и съпругата му Елина през 1632 г. Каменната църква на манастира е построена от същия княз между 1642-1646 г. Той е осветен на 3 април 1646 г. Манастирът се намира в южната част на град Платарещи, част от окръг Калъраш. Той е построен на терасата на река Дъмбовица след сливането с река Колентина, на около 20 километра югоизточно от Букурещ и на 15 километра от манастир „Черница“. Архитектурният ансамбъл на манастира Платарещи е обявен за исторически паметник през 1915 г. и понастоящем е включен в списъка на историческите паметници в окръг Калъраш през 2004 и 2010 г. Монашеският ансамбъл се състои от: храм „Sfântul Mare Mucenic Mercurie“, Кралска къща, мазета, прилежащи сгради и ограда, всички включени в списъка на историческите паметници.

Монашеският живот е прекъснат няколко пъти в историята, манастирът е потъвал в руини и бил възстановяван. През определени периоди манастирът се преобразува от властите в затвор за жени или болница за душевноболни пациенти. [1]

ИСТОРИЯ

Има две основни легенди за създаването на манастира. Според първата, манастирът е построен, за да почете борбата с татарите, които подкрепят Раду Илияс в поемането на управлението от Матей Басараб през 1632 г. Втората история казва, че Матей Басараб издига манастира в памет на победата си над Василе Лупу в Ненишори през октомври 1639 г. Възможно е двете истории да са верни според факта, че след битката за 1632 г. Матей Басараб основава манастира и след победата през 1639 г. построява каменната църква към него.

Манастирът е претърпял значителни разрушения и загуби по време на различните войни, водени на румънска територия през деветнадесети век. Всъщност през втората половина на XVIII век в манастира са установени седалищата на различните австрийски и руски окупационни войски, участващи в битките с Османската империя.

Преброяването на Влахия от 1823 г. споменава манастира в Платарещи, заявявайки, че е в състояние на напреднала деградация, като и двете му кули са разрушени. През 1836 г. манастирът е подчинен на отдел „Вяра“ (еквивалент на Министерството на вероизповеданията по време на органичното регулиране), което го превръща в затвор за жени. Манастирът е функционирал по този начин в продължение на 8 години, до 1844 г., когато заедно с всички негови движими и недвижими имоти той е прехвърлен на Митрополита на Влахия, под чието управление остава до 1863 г., когато след одържавяване на манастирите се прехвърля към държавната администрация, функциониращ само като енорийска църква за село Платарещи. В замяна на светското богатство принц Александру Йоан Куза дал на манастира две бронзови звънчета, които по-късно са взети от окупиращите германски войски през Първата световна война. През 1864 г. ансамбълът на манастира подлежи на нови ремонти за преобразуването му в затвор за жени от 1866 до 1924 г.

През 1896 г. манастирът е под защитата на Комисията за исторически паметници. На 2 юли 1915 г. кралят издава Висш кралски указ, в който се казва, че всички църкви и манастири на страната, построени преди 1834 г., са обявени за исторически паметници под защитата на Закона за опазване на паметниците, за да не бъдат разрушавани, възстановени или ремонтирани без предварителното одобрение на съответната комисия.

През Първата световна война районът е зает от Централните сили, манастирът е окупиран и опустошен. В резултат на това в архива на манастира не се съхранява по-стар документ за неговата история. Само няколко религиозни книги са оцелели при разрушението.

След Първата световна война манастирът се превръща в женски затвор до 1924 г., когато той и неговото наследство са възстановени и законно реинтегрирани в състава на Румънската православна църква. През 1930 г. патриарх Мирон Кристеа решава да възстанови манастира  Платарещи като манастир на монаси, като в същото време премества там работилницата за свещи на Патриаршията.[2]

Между 1960 и 1989 г., по време на комунистическия режим, манастирът се превръща в убежище, църквата - оградена от останалата част от ансамбъла с ограда от бетонни плочи - остава като енорийска църква.

От 1985 г. Министерството на културата, ръководено от архитекта Михай Опреану, работи върху историческото проучване и проекта за възстановяване на църквата. Изпълнението се извършва от 1991-1992 г. до 1997 г. Днес двете кули на кораба и притворът, построени при предишни възстановявания, са изоставени и се връщат в кулата, в която се помещава църквата, в стила на църквите на същата възраст (кула висока 18 метра). Манастирът е възстановен през 2000 г. като манастир, последователно променящ предназначението си (през 2004 г. е обитаван от монаси, сега от монахини) и започва възстановяването на манастирската собственост. Реставрацията започва едва през 2007 г. със северното крило и приключва до края на 2008 г.

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Манастирът в Платарещи има важна историческа и наследствена стойност чрез картините на притвора и четирите царски и църковни икони, запазени в оригиналната си форма по времето на Матей Басараб.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Намира се в непосредствена близост до манастира „Арнота“, единственият манастир, основан от Матей Басараб, в който е запазена оригиналната стенопис от 17-ти век.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Религиозен обект


 

[1] https://ro.wikipedia.org/wiki/M%C4%83n%C4%83stirea_Pl%C4%83t%C4%83re%C8%99ti

[2] Mănăstirea Plătărești

https://ro.wikipedia.org/wiki/M%C4%83n%C4%83stirea_Pl%C4%83t%C4%83re%C8%99ti